Хроничната умора поразява главно младите, образованите и преуспяващите хора. Жените като по-чувствителни натури боледуват от него два пъти по-често от мъжете. Често болестта започва като “обикновен” грип, но не случайно е наречена грип на младите кариеристи, защото поразява най-често лекарите, учителите, журналистите, творческите личности. Чувството за отпадналост, предизвикано от синдрома за хроничната умора, се запазва дълго време: от няколко месеца до цели години. Роднините, приятелите и колегите приемат човека, страдащ от този синдром, като напълно здрав, но мързелив, а лекарите често се объркват и го смятат за симулант.

Двата основни признака на хроничната умора са:

• постоянна, непредизвикана от конкретни обстоятелства, умора

• рязко намаляване на работоспособността, бързо уморяване дори при незначителни натоварвания.

Обикновено тези симптоми не преминават за период от шест месеца и лекарите не могат да открият друго заболяване, което може да предизвиква подобно състояние.

Други 10 по-малко типични признака за настъпването на синдрома на хроничната умора са:

- остро начало на болестта

- повишена температура, дори треска

- болка и дращене в гърлото, увеличаване на шийните, тилните възли, мускулна отпадналост

- болезненост на отделни групи мускули

- разстройство в съня

- периодично главоболие

- депресия

- намаляване на интелектуалните способности - невъзможност за концентреция, разпиляност на мисълта

- повишена раздразнителност.

Ако сте открили у себе си двата основни признака и поне шест от второстепенните, препоръчително е да потърсите помощта на лекар имунолог, който да постави точна диагноза.

Не е задължително да са налице всички симптоми. При всеки човек болестта протича по свой начин: неочаквано се появява алергия или страх от заобикалящия свят, нарушения в работата на бъбреците, черния дроб, сърцето и органите на стомашно-чревния тракт, без видима причина може рязко да се стигне до отслабване или до окапване на косата.

Синдромът на хроничната умора променя и характера: веселият и общителен човек става мрачен филантроп, а силният и увереният - слаб и нерешителен.

Синдромът често се “крие” зад други заболявания, но понякога е обратното - някои други нарушения могат да приличат на него.

Затова диагностиката се базира на метода на изключване на другите заболявания - астения след грип, тежка депресия, гъбични и микробни инфекции, склероза, ХИВ инфекции, злокачествени новообразувания и т.н.

Да се постави правилната диагноза означава да се постигне половината от успеха. Останалото е да се назначи правилното лечение. А то е нетрадиционно: автотренинг, рефлексо- и психотерапия, прилагане на антидепресанти в малки дози, корекция на имунитета.

Главното е болният да не са поддаде на отчаянието. Специалистите смятат, че този синдром поразява преди всичко хората с отслабнал имунитет и с “опънати” нерви. Това означава, че най-лесният и достъпен метод на профилактика на заболяването е укрепване на имунната и нервната система.

Затова и най-добрият съвет е: пазете се от конфликтни ситуации, скандали и кавги. Не преживявайте дълго неприятностите, не ги приемайте твърде сериозно. Опитвайте се да откривате във всичко положителните страни.

Носете достатъчно леки и удобни дрехи. От време на време ходете боси по паркета или килима у дома. Не се страхувайте от чистия въздух. Разхождайте се поне 1-1.5 часа дневно на чист въздух.

Взимайки си душ, като намалявате постепенно температурата на водата. Поставяйте краката си за 5-10 минути в леген със студена вода (започнете с вода с температура 30 градуса, а после постепенно намалявайте нейната температура до 15-16 градуса).

Изплаквайте си устата и си промивайте носа всяка сутрин със студена вода. Ако настинете, лекувайте се добросъвестно и докрай.

За укрепване на имунната и нервната система най-полезни са витамините С, Р, групата В, в качеството на антиоксиданти - витамини А и Е, а също минералите калий, калций, магнезий, йод и фосфор.

Синдромът на хроничната умора е сравнително скоро дефинирано заболяване. Затова и въпросът за неговият произход все още е спорен. Повечето учени все пак смятат, че то се дължи на вирус, който се активизира при благоприятни за него условия и поразява централната нервна система на генетично предразположените към това хора. Други учени са на мнение, че синдромът на хроничната умора се дължи на други вируси: респираторни, варицела, ретровируси, а трети подкрепят идеята, че причината са стресът и лошата екологическа обстановка.