Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2016 18:32 - ДИАЛОЗИ СЪС ... ЗАГИНАЛИЯ РОКЕР - Част ІІ
Автор: djani Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2413 Коментари: 7 Гласове:
6

Последна промяна: 25.10.2016 18:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  

ДИАЛОЗИ СЪС ... ЗАГИНАЛИЯ РОКЕР

 

image

 

Част ІІ

 

            Това, в което вярва човек, както казват философите, се превръща в реалност. Години наред младия рокер си повтаряше: „Аз не съм механик, не съм техник. Дори не знам от кой край се държи отвертката.” Цял един свят, този на машините бе непознат за него. И тогава се сдоби с един стар руски „Урал”, бледо, но яко  копие на германско предвоенно DKW, или BMW. Заедно с приятеля си Ники, безспирно разглобяваха и отново сглобяваха чаркалаците на старата машина, докато след тежка кашлица тя заработи, отначало пресекливо, а впоследствие все по-равномерно и плътно. И тогава се случи нещо изключително рядко. Промени се начина му на мислене. Научи азбуката на механиката на мотоциклетите. Това, което мнозина знаеха отдавна, за него бе откритие.

Двигателят, свален от мотоциклета и разглобен на части, разпръснати на стария тезгях в мазата на вилата е просто куп от метални парчетии, студено и мъртво желязо. Но, когато същите тези части бъдат сглобени, смазани и монтирани към оголената рама, те придобиват ново качество, започват ново съществуване, създават една завършена цялост, истинско произведение на изкуството и човешкия гений, достойно да бъде изложено във всяка галерия по света. Не, че не се прави вече по света и дори са го нарекли „инсталация”. Със своите ръце, придобилия технически умения моторист вдъхва живот на безжизнения двигател и студена рама и свързва живота им със своя собствен. Когато са разделени един от друг металът, пластмасата, кожата на седлото и човекът, те са приковани към земята. Но, събрани заедно, те политат и изследват места, където никога преди това не са били. А винаги бе мислил, че механиката е куп метални части, с изречени към тях хиляди ругатни.

В момента, когато влизаше в своето малко царство, виждаше всички предмети и инструменти по рафтовете, като експозиция на музей, в който внезапно са запалили светлините. Красотата на инструментите създава и красотата на машините и след време той се научи да гледа на тях, като на свои приятели. Като на приятели, проявяващи понякога капризи и слабости. И това вече не бе нещо мистично и непознато. За него тайната в цилиндровия блок, опасващ коляновия вал вече се бе разсеяла. Имаше всмукване и компресия, запалване и изхвърляне на изгорелите газове. Спазващ разписанието ритъм с точност до микросекунда, поглъщайки и изхвърляйки работохоличен огън.

Но, най-прекрасния образец на високо изкуство в човешкото същество, което владе себе си и мотора по време на движение е сливането на духа му с този на машината. Дори и да не бе в движение, достатъчно му бе да докосне лъскавата му метална повърхност, да се разходи в тихата си импровизирана работилничка, да отвори очите си за великолепните извивки на инструментите си. Колко практични, полезни и странни създания са инструментите, двигателите, мотоциклетите, автомобилите и хората, когато светлината се спусне над тях!

Но, достатъчно често се разнася глас от мрака, защото е казано: „Бездната привлича надничащите продължително и често те сами политат в нея и тя ги поглъща”. А стария следовател имаше достатъчно примери в дългогодишната си практика. Припомни си местопроизшествието преди повече от 4 десетилетия на бившето летище на ДОСО около с. Калиманци, където при опит за кацане се бе разбил самолет двуплощник и бяха загинали инструктора и неговия ученик. Овъглените им трупове, още димяха при огледа. Също и оплелият се делтапланер в проводниците на далекопровода за високо напрежение, захранващ промишления комплекс в Девня. И трупа на младежа, вперил невиждащ поглед в така привличащите го небе. Както и десетките автопроизшествия с изпотрошени и убити водачи и пътници. Сред тях, както обикновено, най-тежко пострадалите бяха мотористите.

Винаги си задаваше въпроса: Какво подтиква толкова много хора да зарежат това, което умеят да правят и да дойдат при машините – една купчина от желязо и алуминий, ауспуси и хидравлична течност?

И тогава в съзнанието му прозвучаваше друг глас, който питаше: - А, какво друго си ти самия, освен купчина от месо, кости, кръв и течности? Нещо повече от това ли си? Както ти си нещо повече от своето тяло, така и аз съм нещо повече от моето, защото съм роден от твоя гений.

- Разбира се - кимаше той в тъмното и се вслушваше в глухото далечно бръмчене на събратята си, които летяха далеч отвън тихата стая и със слабия си рев изрязваха тънка пътека в тишината.

Пулсиращия звук на двигателя и втурващия се към далечината силует на ездача и железния му жребец заглушиха надигащите се още въпроси. Той беше прав. Както характера и живота на човека не могат да бъдат открити между страниците на атласа по анатомия, така и характера и живота на машините не могат да бъдат разбрани от книгите по механика. Те могат да бъдат усетени само от истински моторист с нетърпението му да полети, своеобразието на поведението му, и дори очуканата рамка на скъпия нему стар метален кон. Този дух прави машините безсмъртни, нещо което човек може да почувства, когато ги наблюдава внимателно.

Както автомобилите и влаковете и мотоциклетите са се превърнали в нещо обикновено, възприемани като обикновени работни коне. Характера им не може да бъде така леко разбран, както преди десетилетия. Но този характер се проявява и днес. Индустрията печели от манията по мотоциклетите. Отначало по чисто практични подбуди, а днес заради удоволствието те да полетят към хоризонта. Както Икар е искал да се отдели от земята и да полети. Но, знаем как е завършила тази древна история. Това е приключение, изчерпващо се заради самото удоволствие...

Но има и глас на скептика:

- Не мога повече да мълча! Някой трябва да ви каже, на всички вас, хората, които карате мотори, колко уморени се чувстваме от вашето непрекъснато говорене за магията на рокерството. Колко са досадни подканите ви да се съберем и да се втурнем по пътища и автостради. Някой трябва да ви каже, че отговора е „Не”. Ние няма да дойдем с вас през уикенда, за да възседнем тези опасни и необуздани жребци. Отговорът е „Не”, защото не смятаме, че това е прекрасно. Светът би бил далеч по-безопасно място, ако не са тези бесни машини. Можем да простим на онзи, който се е увлякъл, започвайки забавна авантюра. Но, с това мисионерско усърдие и жар, с което го пропагандирате, сте стигнали твърде далеч. Изглежда мислите, че има нещо свято в това да се скитате по пътищата. Нима не подозирате, колко детинско изглежда това на всички нас, останалите хора, в които е останало чувство за отговорност?

Познаваше хора, които захвърлят кариера, заплати, отдаващи се на тази страст. Те знаят, че ще загубят пари, но все едно се говори на стената. Те са така влюбени в идеята на рокерството, че според тях си струва да се обърне гръб на „нормалния” живот. Негов познат разказваше: „Свързваха ни толкова много неща, бяхме отлични  приятели, докато не се появи този рокерски клуб, който покоси като чума доста хора. Те не се върнаха повече към старата си среда и не очаквам, че някога ще го направят. Те с нетърпение очакват последния работен ден от седмицата, за да се съберат в клуба. Те говорят на висок глас, че „са близо до Бог”, а никога не са произнасяли името на Бог преди това.

 Някой някога е казал, че религията е начин да откриеш истината и това определено не е лошо. Религията на рокерите е машината, пътя и преследването на хоризонта. Но, те трябва да се подчиняват на основния закон. Закона за всемирното привличане, закона на гравитацията. Защото тя е силата на привличане на телата, вследствие на тяхната маса. А в сравнение с тази на Земята, тази на машините с хората в тях е нищожна. И при най – малката грешка и пренебрегване, резултата е смъртоносен.

Настанявайки се на удобната седалка на мотоциклета, или в луксозното купе на автомобила, форсирайки газта просто забравяме, че законите на физиката важат и за най–модерния и луксозен автомобил, рекламиран от производителите като напълно безопасен. Еднакво валидни са за огромния ТИР, джип и най-мизерната трошка, пъплеща по пътя. Арогантното им пренебрегване води до смърт, или продължителни и неутешителни размисли в гипсови окови.

А бюрократичното и скучно тълкуване на Всемирниния закон е Закона за движение по пътищата. Написан е с кръвта на неизброимо количество хора. Неспазването му води до трагедии. За пострадалите, ако са оцелели и най-вече за близките им. Именно за тази ежедневна трагедия, разиграваща се за хиляди хора по света е новелата „Джани. Балада за младия рокер”. Публикувана е в Интернет. Струва си да се прочете...

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

 

 

 





Гласувай:
6


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. milady - джани,разбирам твоята „Мисия “ https://youtu.be/Dtl90ZuVfm8
25.10.2016 18:53
Ти си Баща, боли, жестоко е..знам това
но, в Живота няма Логика...
Той е полет, мечта...копнеж по Безкрайността..
и така е..хубаво..
когато пиша това ..искам..
да заплача....вместо теб...
изпращам ти тази нежност/горе/ и,Благодаря ,че се срещнахме.
за мен е Чест,да те познавам!

цитирай
2. coacoa11 - Много точно си описал емоциите и ...
27.10.2016 21:33
Много точно си описал емоциите и страстта. Та кой може да им устои, особено пък на млади години, когато липсва зрелост... Заплаща се с най-ценното - живота. Но от друга страна смъртта може да те застигне скоропостижно, дори и да не поемаш необмислени рискове. Така че всичко е въпрос на късмет. И на карма...
цитирай
3. djani - Щем, не щем опознахме Страната на героите...
27.10.2016 22:14
coacoa11 написа:
Много точно си описал емоциите и страстта. Та кой може да им устои, особено пък на млади години, когато липсва зрелост... Заплаща се с най-ценното - живота. Но от друга страна смъртта може да те застигне скоропостижно, дори и да не поемаш необмислени рискове. Така че всичко е въпрос на късмет. И на карма...

Седем години от живота ни минаха под нескончаемия грохот на моторите, рока и всички останали изяви на мотоманията. Уви, играта на руска рулетка е с предсказуем резултат...
цитирай
4. coacoa11 - Ох, с болка пиша това. . . спомняш ли ...
29.10.2016 07:13
Ох, с болка пиша това... спомняш ли си как започва всичко? Мигът, в който е получил първия мотор. От харесването на красивата вещ преминаваш към сливането на твоя образ с нея. Вече си мощ, свобода, летеж, красота. Защо??? Защо до този момент животът не е бил летеж? Моторът, както наркотикът, идва да запълни някаква празнина, от която душата боли. Недоволството и протеста на скрит, потаен характер, които избухват в скорост и рев на мощен двигател? Имало ли е възможности за друга изява, за себеутвърждаване и доказване, особено след огорчението, че няма да лети, заради една безобидна алергия? Може би да, но обикновено поемаш по най-лекия и най-бързия път, който ти се изпречи. Нямаш сили да търсиш, когато си прекършен от такава травма. Мечтата ти, животът ти, амбицията ти са провалени и не знаеш как да намериш смисъл и щастие след това. Как да се смириш, как да откриеш щастието в това, че си жив? Не е въпрос само на гени, а и на възпитание и среда. От малък да си кален след поражение да се изправиш и да продължиш. Какво би станало, ако на пет години го бяхте завели на танци, на плуване, на китара, друго подходящо хоби, което да го увлече? За да има шанса да се състезава на друго поприще. Да надрасне баща си, с целия му авторитет и строгост. След една определена възраст личността е формирана и вече не можеш да влияеш на събитията. След Ямахата вече е било късно, бил е твърде голям и самостятелен, за да можете да му повлияете. Много мисля за това, много се страхувам дали ще се справя и аз. Да отгледаш човек е най-прекрасната, но и най-отговорната част на живота. Дано повече родители го осъзнават.
цитирай
5. djani - Неведоми са пътищата Господни, жабчето ми...
29.10.2016 09:17
Благодаря ти за прочувствения коментар. Едно е сигурно, че нищо не е сигурно! В китайска поговорка е казано, че децата са стрели, в колчана на кръста ти. След като бъдат изстреляни, всяка следва пътя си. Дори да се прицелваш, няма гаранция, че ще следват посоката. Вятърът...
цитирай
6. cinderellathespy - Мотоциклетите
30.10.2016 13:36
Адреналина е невероятен при препускане по пътя с над 250 км/час. Возила съм се и съм се усещала като устремена птица в полет. Признавам, че ме беше и малко страх. Съгласна съм със споделеното от теб, Джани. Може би основния въпрос е заслужава ли си риска на живота, усещането за свобода и вятър?! Струва ми се, че психиката на тези момчета се променя с напредване и натрупване на изживяванията. Ако наред със свободата запазиш усещането за мярка, може би се получава своеобразен баланс и до трагична развръзка е малко вероятно да се стигне. В края на краищата чрез изживяванията от реалността всички търсим вътрешен покой, част от който е ценностния покой - най-трудно постижимия, защото съдържа у себе си изкушенията, а да препускаш с висока скорост за мен е изкушение на душата да надскочи параметрите на физическото. Четейки се сетих за онази стара книга на Робърт М. Пърсиг - "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет". Там имаше много ценни мисли за психиката на моторжиите и очакванията им от любимите мотори и пътуванията с тях, пречупени през индивидуалните параметри на душата. Отворих произволно в нея и вниманието ми привлече нещо написано на страница 290 за равнищата на постигане на вътрешен покой, за който ти споменах по-горе - нещо, към което се стремят не само рокерите, ами и хората по принцип. Ето го : "Вътрешния покой на духа се постига на три равнища. Физическия покой изглежда най-лесен за постигане, макар че и тук има много равнища, както свидетелства спобността на индуиските мистици, да живеят живи заровени дни наред. Духовния покой, при който човек е напълно освободен от блуждаещи мисли, изглежда по-труден, но е постижим. Но ценностния покой, при който човек е освободен от блуждаещи желания и просто живее и върши делата си без изкушения, това сякаш е най-трудно."
Поздрави, Джани!

Ели
цитирай
7. djani - Eли,благодаря ти за пространния и проникновен коментар...
30.10.2016 16:04
Високите скорости на мотоциклетите до някъде ми изглеждат вече като цирковия номер с изстрелване от оръдие и късмета да попаднеш в спасителната мрежа, а не да се размажеш извън нея. Мнозина са изкушените и те ежедневно се увеличават - рокери, автомобилисти, парашутисти, делтапланеристи, летци. До гроба на сина ми, на около 40 - 50 м. е на републиканския шампион по авторали - Тодор Славов, който загина преди около 2 г. след като автомобила му, взет под наем аварира, а пилота му едва се спаси. Разговарял съм с близките му и кратковременната му слава не е никак утешителна за тях. Всички те са постигнали духовния се покой, и то най-великия - вечния...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3245131
Постинги: 927
Коментари: 3370
Гласове: 4679
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031