Постинг
12.08.2009 08:33 -
Деменцията се проявява с разнообразни симптоми
Различна от т.нар. доброкачествено старческо забравяне, тя постепенно намалява интелекта. Разпознаването на проявите й още в ранните стадии и своевременната и адекватна терапия дават шанс развитието и да бъде забавено и дори спряно.
Днес все по-често ни се случва да се срещаме с проблемите около диагнозата "деменция". А за съжаление те не са никак малко и възникват както в чисто медицински, така и в психосоциален аспект. Според данни на Световната здравна организация случаите на дементно болни хора устойчиво нарастват през последните години. Диагнозата "деменция" се поставя все по-често, като прави впечатление снижението на възрастовата граница при диагностицираните. Независимо от това в медицината все още липсва категорично становище относно причините, провокиращи това заболяване. Преди години някои дори изказваха мнението, че деменцията е белег на нормалното стареене. Днес това категорично може да се отхвърли - нормалното стареене не води до деменция, тя е болестен процес.
Терминът "деменция" включва различни симптоми, които обикновено са хронични или прогресиращи и по-правило - засягащи висшите корови функции. Доказано е, че ръстът на заболеваемостта се покачва с възрастта и при около 10% от населението над 65 години може да се говори за наличието на деменция. Пет пъти по-често заболяването се среща при хора над 80 години, отколкото при 70-годишните.
Деменцията по правило предизвиква снижение на интелектуалните възможности. В началните стадии на заболяването се забелязват затруднения в процесите на мисленето, сравнително бързо настъпва умора, като способността за справяне с нови и сложни задачи, изискващи промяна в стратегиите на мислене, почти липсва.
Затруднения се наблюдават и при заучаването на нещо ново. Регистрират се нарушения в кратковременната памет, а с напредване на болестта - и в процесите на дълговременната памет. При по-тежките случаи в паметта са съхранени единствено добре заучените стимули, а новата информация се забравя.
Обикновено нарушенията при ориентацията за време се проявяват по-рано от тези при ориентацията за място и за собствената личност. Речта обеднява, става стереотипна, неточна, обстоятелствена, а в по-напредналите етапи на заболяването е възможно съвсем да изчезне. Наблюдават се нарушения и в конструктивните способности, водещи до затруднено самообслужване.
Хората с деменция често стават волево апатични, пасивни, неинициативни по отношение на околните. Контролът над импулсивността е недостатъчен, което води до чести "пренебрегвания" на установени етични и морални норми. Занемаряват се личната хигиена и външността.
При процесите на нормално стареене също се наблюдава забравяне, наречено "доброкачествено старческо забравяне". То се отличава по това, че при него човек забравя някаква част, а не цялата информация, проявява критичност към своите нарушения и реагира адекватно и правилно при подсещане.
За да бъде предприета точна и подходяща терапия на деменцията при даден човек, от голямо значение е изграждането на "правдоподобна хипотеза" относно етиологията. И нека не забравяме, че между 10 и 15% от всички случаи на деменция са обратими, но само при своевременна диагностика и интензивна адекватна терапия преди настъпването на необратимите симптоми.
Днес все по-често ни се случва да се срещаме с проблемите около диагнозата "деменция". А за съжаление те не са никак малко и възникват както в чисто медицински, така и в психосоциален аспект. Според данни на Световната здравна организация случаите на дементно болни хора устойчиво нарастват през последните години. Диагнозата "деменция" се поставя все по-често, като прави впечатление снижението на възрастовата граница при диагностицираните. Независимо от това в медицината все още липсва категорично становище относно причините, провокиращи това заболяване. Преди години някои дори изказваха мнението, че деменцията е белег на нормалното стареене. Днес това категорично може да се отхвърли - нормалното стареене не води до деменция, тя е болестен процес.
Терминът "деменция" включва различни симптоми, които обикновено са хронични или прогресиращи и по-правило - засягащи висшите корови функции. Доказано е, че ръстът на заболеваемостта се покачва с възрастта и при около 10% от населението над 65 години може да се говори за наличието на деменция. Пет пъти по-често заболяването се среща при хора над 80 години, отколкото при 70-годишните.
Деменцията по правило предизвиква снижение на интелектуалните възможности. В началните стадии на заболяването се забелязват затруднения в процесите на мисленето, сравнително бързо настъпва умора, като способността за справяне с нови и сложни задачи, изискващи промяна в стратегиите на мислене, почти липсва.
Затруднения се наблюдават и при заучаването на нещо ново. Регистрират се нарушения в кратковременната памет, а с напредване на болестта - и в процесите на дълговременната памет. При по-тежките случаи в паметта са съхранени единствено добре заучените стимули, а новата информация се забравя.
Обикновено нарушенията при ориентацията за време се проявяват по-рано от тези при ориентацията за място и за собствената личност. Речта обеднява, става стереотипна, неточна, обстоятелствена, а в по-напредналите етапи на заболяването е възможно съвсем да изчезне. Наблюдават се нарушения и в конструктивните способности, водещи до затруднено самообслужване.
Хората с деменция често стават волево апатични, пасивни, неинициативни по отношение на околните. Контролът над импулсивността е недостатъчен, което води до чести "пренебрегвания" на установени етични и морални норми. Занемаряват се личната хигиена и външността.
При процесите на нормално стареене също се наблюдава забравяне, наречено "доброкачествено старческо забравяне". То се отличава по това, че при него човек забравя някаква част, а не цялата информация, проявява критичност към своите нарушения и реагира адекватно и правилно при подсещане.
За да бъде предприета точна и подходяща терапия на деменцията при даден човек, от голямо значение е изграждането на "правдоподобна хипотеза" относно етиологията. И нека не забравяме, че между 10 и 15% от всички случаи на деменция са обратими, но само при своевременна диагностика и интензивна адекватна терапия преди настъпването на необратимите симптоми.
Няма коментари