Опитвам се да се сетя, колко често консуматорската ми страст влиза в пряк контакт с хранителни продукти, на чиито опаковки е написано нещо от рода на "диетично", "без захар", "ниска калорийна стойност"... В списъка влизат световно известни и не чак до там популярни марки безалкохолни напитки, шоколади, десерти, дъвки и т.н. Всички те биват представяни като полезни за здравето - сладки и същевременно несъдържащи водещата до затлъстяване захар.

Сладкият вкус идва благодарение на аспартама - изкуственият подсладител, който те съдържат. Днес обаче, неговата употреба се свърза с близо 100 различни странични ефекта, сред които са световъртеж, главоболие, умора, гадене.
 

Въпреки че, евентуалната връзка между използването на изкуствения подсладител и настъпването на определени по-сериозни болести тепърва трябва да бъде доказано, едно нещо е сигурно - аспартама със сигурност натоварва организма. Така че, нашият съвет е да се избягват подобни продукти. Просто не лишавайте тялото си от физически упражнения, за да не се притеснявате от затлъстяване. Това е решението.

Ето и малко повече факти:

Аспартамът
е изкуствен подсладител. Той е известен още като E951, C14H18N2O, или N-L-a-aspartyl-L-phenylalanine 1-methyl ester. Половин вековната история на тази най-масово използвана хранителна добавка е съпроводена с безброй противоречиви факти и изследвания, хитри политически решения и лобистки натиск.

Малко химия
Аспартамът е приблизително 180 пъти по-сладък от захарта. В същото време неговата енергийна стойност е изключително ниска (около 3.5 -4.5 килокароии на грам). Различни изследвания го определят като нестабилен химикал - при продължително излагане на топлина (например няколко седмици "Кока Кола Лайт поставена извън хладилник през лятото) той се разлага до основните съставки, сред които са метанола (който след като бъде приет в организма се преобразува канцерогенното вещество формалдехид), аминокиселината фенилаланин и аминокиселината аспартат. Според някои изследвания концентрацията на фенилаланин в кръвната плазма оказва влияние върху действието на различни невротрансмитери, като може да се окаже фактор за образуването на мозъчни тумори.

Има проучвания, които определят и аспартата, като елемент, който оказва негативно влияние върху човешкия мозък, но до този момент няма пълен консенсус до каква степен той е опасен или не.

Изследванията
От всички проведени до този момент изследвания относно евентуалната безопасност на аспартама, най-голямо внимание успя да привлече това на италианската фондация Ramazzini. Представено миналата година, то успява да докаже пряка връзка между продължителната консумация на аспартам и настъпването на левкемия и рак на лимфната тъкан, като в същото отрече пряко отношение между употребата на изкуствения подсладител и мозъчните тумори. Самото изследване бива публикувано в European Journal of Oncology, но въпреки това не бива възприето добре от различните правителствени организации и най-вече от самите производители на аспартам.
 

В края на тази пролет, бе публикувано друго изследване по темата, което бе проведено от американския национален институт по онкологични заболявания. В него участват близо половин милион мъже и жени на възраст над 50 години. След като анализират употребата на продукти съдържащи аспартам в продължение на една година, учените не откриват пряка връзка между различните заболявания и подсладителя. Изследването също е критикувано, тъй като според повечето противници на добавката по-тежките последици са свързани с продължителната употреба на аспартам и едногодишен мониторинг не би могъл да даде релевантни резултати.

От Gorichka.bg